Днес си създадох блог. Ей го на! Мисля за втори или за трети път. Не си спомням точно, надявам се да е трети за щастие. Защото предните не прокопсаха. Нехранимайковци.... Или аз по-скоро бях нехраниблогова?
Моят проблем с мислите е когато трябва да напиша нещо. Дори да не е за училище, университет или работа. Стига веднъж да си го помисля. Дори да не съм си го казала наум. Само да ми мине покрай главата, някакси се закача и блокирам. Абе направо се превръщам в най-безинтересния човек на света с по-малко мисли и от един мъжки индивид на плаж.
А иначе през деня докато си се разхождам, чакам автобуси и влакове, докато пазаря и готвя си мисля разни интересни неща. Е, не знам колко са интересни, но на мен самата не ми е скучно. А аз представлявам да речем към 70-80% от аудиторията си, така че това е впечатлителна квантитативна извадка. 10% от останалата ми аудитория казва само понякога, че му досаждам - може би към 30% от това, което му казвам. През останалото време мърда с уши, кефи се и отговаря, което е знак, че му е интересно. А всъщност 30те процента са когато е гладен и му говоря за футбол. Той често е гладен и аз често говоря за футбол. Ами мисля, че така погледната статистиката не изглежда зле.
Идеята ми днес беше, че ако приемем, че човешкият мозък е компютър то той има сериозен недостатък пред настолните компютри и лаптопите. И не става въпрос само за слабата "Търсачката". Това, което най ми липсва е Temporary Files Folder. Искам като се прибера да мога да си прегледам мислите за деня и да си отсея най-интересните. След полунощ файловете автоматично се изтриват - нали най-важните вече сме си ги запазили. А не като в моята система по настоящем: вечерта не мога да ги намеря и си мисля Е, к'во да се прави, изтрити са вече - е поне няма да ми заемат място на хард-а! Обаче каква е изненадата като ги открия пак след няколко дни така съвсем случайно се шмиткат, когато съм заета с нещо друго. И им казвам: хубаво се разкарвате вие, ама довечера ви искам на изхода да ви разкажа или напиша. И те най-долно ме лъжат, почти в очите. И после като ми трябват пак ги няма. Опитала съм да ги ловя. Има си и капани за тях - кука(писалка) и мрежа(лист). Обаче не винаги са под ръка или нямаш време за тях и докато се пресегнеш и са се изплъзнали. Ах, и тази моя летаргия. Оки, де, мързел. Понякога си мисля, че е в съюз с тези малките скокливите мисли. Той само от време на време им пуска гювеч и им разрешава да развиват дейност на негова, т.е. моя, територия.
Това беше от мен за обърканите ми мисли досега!
Ще пиша пак като случа добър улов!
Ela tuka, dobro blogche, mnogo dobro blogche, ela, ela...
ОтговорИзтриване