Днес си създадох блог. Ей го на! Мисля за втори или за трети път. Не си спомням точно, надявам се да е трети за щастие. Защото предните не прокопсаха. Нехранимайковци.... Или аз по-скоро бях нехраниблогова?
Моят проблем с мислите е когато трябва да напиша нещо. Дори да не е за училище, университет или работа. Стига веднъж да си го помисля. Дори да не съм си го казала наум. Само да ми мине покрай главата, някакси се закача и блокирам. Абе направо се превръщам в най-безинтересния човек на света с по-малко мисли и от един мъжки индивид на плаж.
А иначе през деня докато си се разхождам, чакам автобуси и влакове, докато пазаря и готвя си мисля разни интересни неща. Е, не знам колко са интересни, но на мен самата не ми е скучно. А аз представлявам да речем към 70-80% от аудиторията си, така че това е впечатлителна квантитативна извадка. 10% от останалата ми аудитория казва само понякога, че му досаждам - може би към 30% от това, което му казвам. През останалото време мърда с уши, кефи се и отговаря, което е знак, че му е интересно. А всъщност 30те процента са когато е гладен и му говоря за футбол. Той често е гладен и аз често говоря за футбол. Ами мисля, че така погледната статистиката не изглежда зле.
Идеята ми днес беше, че ако приемем, че човешкият мозък е компютър то той има сериозен недостатък пред настолните компютри и лаптопите. И не става въпрос само за слабата "Търсачката". Това, което най ми липсва е Temporary Files Folder. Искам като се прибера да мога да си прегледам мислите за деня и да си отсея най-интересните. След полунощ файловете автоматично се изтриват - нали най-важните вече сме си ги запазили. А не като в моята система по настоящем: вечерта не мога да ги намеря и си мисля Е, к'во да се прави, изтрити са вече - е поне няма да ми заемат място на хард-а! Обаче каква е изненадата като ги открия пак след няколко дни така съвсем случайно се шмиткат, когато съм заета с нещо друго. И им казвам: хубаво се разкарвате вие, ама довечера ви искам на изхода да ви разкажа или напиша. И те най-долно ме лъжат, почти в очите. И после като ми трябват пак ги няма. Опитала съм да ги ловя. Има си и капани за тях - кука(писалка) и мрежа(лист). Обаче не винаги са под ръка или нямаш време за тях и докато се пресегнеш и са се изплъзнали. Ах, и тази моя летаргия. Оки, де, мързел. Понякога си мисля, че е в съюз с тези малките скокливите мисли. Той само от време на време им пуска гювеч и им разрешава да развиват дейност на негова, т.е. моя, територия.
Това беше от мен за обърканите ми мисли досега!
Ще пиша пак като случа добър улов!
