Поредната закупена бозичка от големия лъскав супермаркет - поредното разочарование.
За мен лично бозата си остава най-голямата жертва на прехода от планова към пазарна икономика.(На второ място сигурно се нарежда кравето масло, но не съм се заела да правя класации).
Срокът на годност на поредната закупена от мен бозичка бе 7 дни. Това ще ми е и последната. Вече се отказвам от непосилната задача да намеря вкусна истинска боза.
Просто осъзнах, че в условията на сегашната пазарна икономика това си е направо невъзможно.
Хубавата боза просто не се вписва в сегашната обстановка и стандарти на пазара, където има от пиле(прах и нишесте) мляко, но за сметка на това пък продуктите застояват по витрините и трябва да са по-трайни.
Не може хем бозата да е истинска, и хем да си стои ей така с дни и седмици на щанда. Тя трябва да се достави сутринта и да се продаде и изпие до обед, най-късно. А това е невъзможно при сегашните стандарти, според които щандовете трябва ден и нощ да са отрупани.
Истинската боза трае един ден и вече не живее и не се продава тук.
събота, 15 май 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)