За бозата и пазарната икономика

Поредната закупена бозичка от големия лъскав супермаркет - поредното разочарование.

За мен лично бозата си остава най-голямата жертва на прехода от планова към пазарна икономика.(На второ място сигурно се нарежда кравето масло, но не съм се заела да правя класации).

Срокът на годност на поредната закупена от мен бозичка бе 7 дни. Това ще ми е и последната. Вече се отказвам от непосилната задача да намеря вкусна истинска боза.
Просто осъзнах, че в условията на сегашната пазарна икономика това си е направо невъзможно.

Хубавата боза просто не се вписва в сегашната обстановка и стандарти на пазара, където има от пиле(прах и нишесте) мляко, но за сметка на това пък продуктите застояват по витрините и трябва да са по-трайни.

Не може хем бозата да е истинска, и хем да си стои ей така с дни и седмици на щанда. Тя трябва да се достави сутринта и да се продаде и изпие до обед, най-късно. А това е невъзможно при сегашните стандарти, според които щандовете трябва ден и нощ да са отрупани.

Истинската боза трае един ден и вече не живее и не се продава тук.

Tutti gusti sono gusti

Talking about tastes is a bad idea.

I don't get all the fuzz and excitement when a friend likes the same movie, song, meal, drink or whatever. I reminds me of the kindergarten where common interests and tastes are all that takes to be a friend with someone.

I don't know why people get so frustrated if they don't like the same things. There's this strange conversation gap. Nobody wants to hear why you hate a thing that the other person likes.

And there are some people that are so amazed: How can you not like it! And some even start to convince you how good it is. Is it so unbelievable?

One of the few acceptable differences in tastes is about colours. Nobody goes like: C'mon, yellow is a great colour, how can you not like it! 

I wish tastes didn't matter so much in a conversation. 

I dream of the day when I'll get to hear: I hate that movie and you love it! That's great! Tell me what you liked about it. I find it so interesting to hear....

Мислите не са за работа

Днес си създадох блог. Ей го на! Мисля за втори или за трети път. Не си спомням точно, надявам се да е трети за щастие. Защото предните не прокопсаха. Нехранимайковци.... Или аз по-скоро бях нехраниблогова?

Моят проблем с мислите е когато трябва да напиша нещо. Дори да не е за училище, университет или работа. Стига веднъж да си го помисля. Дори да не съм си го казала наум. Само да ми мине покрай главата, някакси се закача и блокирам. Абе направо се превръщам в най-безинтересния човек на света с по-малко мисли и от един мъжки индивид на плаж.

А иначе през деня докато си се разхождам, чакам автобуси и влакове, докато пазаря и готвя си мисля разни интересни неща. Е, не знам колко са интересни, но на мен самата не ми е скучно. А аз представлявам да речем към 70-80% от аудиторията си, така че това е впечатлителна квантитативна извадка.  10% от останалата ми аудитория казва само понякога, че му досаждам - може би към 30% от това, което му казвам. През останалото време мърда с уши, кефи се и отговаря, което е знак, че му е интересно. А всъщност 30те процента са когато е гладен и му говоря за футбол. Той често е гладен и аз често говоря за футбол. Ами мисля, че така погледната статистиката не изглежда зле.

Идеята ми днес беше, че ако приемем, че човешкият мозък е компютър то той има сериозен недостатък пред настолните компютри и лаптопите. И не става въпрос само за слабата "Търсачката". Това, което най ми липсва е Temporary Files Folder. Искам като се прибера да мога да си прегледам мислите за деня и да си отсея най-интересните. След полунощ файловете автоматично се изтриват - нали най-важните вече сме си ги запазили. А не като в моята система по настоящем: вечерта не мога да ги намеря и си мисля Е, к'во да се прави, изтрити са вече - е поне няма да ми заемат място на хард-а! Обаче каква е изненадата като ги открия пак след няколко дни така съвсем случайно се шмиткат, когато съм заета с нещо друго. И им казвам: хубаво се разкарвате вие, ама довечера ви искам на изхода да ви разкажа или напиша. И те най-долно ме лъжат, почти в очите. И после като ми трябват пак ги няма. Опитала съм да ги ловя. Има си и капани за тях - кука(писалка) и мрежа(лист). Обаче не винаги са под ръка или нямаш време за тях и докато се пресегнеш и са се изплъзнали. Ах, и тази моя летаргия. Оки, де, мързел. Понякога си мисля, че е в съюз с тези малките скокливите мисли. Той само от време на време им пуска гювеч и им разрешава да развиват дейност на негова, т.е. моя, територия.

Това беше от мен за обърканите ми мисли досега!

Ще пиша пак като случа добър улов!